"Да знаем всяко село как замръква": смяната на имената не е случайно хрумване
В средите на МВР случващото се на терен се възприема през декември 1984 г. като "национално осъзнаване" на населението.
Стефан Дечев, Свободна Европа
Пиесата на Шоу, войната, къпането и свободата
Пиесата на Джордж Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", станала повод за протести в София, има 130-годишна история.
Съединението и фактическото начало на българската независимост
След Съединението България за пръв път има своя самостоятелна външна политика. Страната преминава през трудна политическа криза, но оттук насетне решенията за бъдещето ѝ се вземат в София, а не в Петербург.
От плебейска храна до кралско ястие. Как пицата завладя света
Макар и пристигнала в България едва в края на 70-те години на миналия век, пицата вече e залегнала в масовия вкус.
От Рила и Балкана до морето. Какво става с курортите между двете световни войни
След Първата световна война кризата е толкова дълбока, че никой не мисли за ваканции. След средата на 20-те години на миналия век обаче нещата се променят.
На море, баня или вила през горещините? Как се е почивало преди повече от век
Хайлайфът още от 80-те години на XIX в. започва почивки на море, нерядко и в чужбина.
Чий е този цар? Какво ни казва една нова книга за споровете около Самуиловата държава
Цар Самуил управлява от 997 до 1014 г. Повече от 1000 години по-късно името му обаче предизвиква спорове. Чий е Самуил?
Гергьовден без агне не може. Каква е ролята на агнешкото месо в деня на свети Георги
В миналото, когато Възкресението се е падало много преди деня на св. Георги, предците ни са чакали по-дълго, за да сложат агнешко на трапезата.
От държавен терор до права на жените. Какво е "архивна революция"
Отваря се просто една дървена врата, а резултатът е цяла революция. Вратата води към архивите на Българската комунистическа партия.
Смяната на историците. Как нещо маргинално в България може да е мейнстрийм в чужбина
В годините на Прехода историческата наука в България е била доминирана от национализма. А наративът за "Възраждането" определя илюзията за изконност на нацията.
А вие постите ли? Историята на нарушенията на православния пост
Не е вярно, че едно време всички са спазвали православния пост. Нарушенията му имат своя дълга история, която минава през комити, духовници и стига до периода на комунизма.
Какво дадоха мюсюлманските и юдейските пости на православните
Знаете ли, че и народите, с които православните съжителстват на Балканите – имат пости?
Строгият пост – история и традиции по нашите и съседните земи
От 15 ноември започнаха коледните пости, които продължават до 24 декември, Бъдни вечер.
Не е вярно, че България нямало да я има, ако ги нямало Сталин и Червената армия
Съседните държави нямат териториални претенции към България след Втората световна война с изключение на Гърция, но тя не намира подкрепа на Парижката мирна конференция
Неудобните истини за 3 март и Паметника на съветската армия
Няколко забравени исторически факти около Освобождението, септември 1944 г. и Червената армия
Думите. Как беше подценен антисемитизмът на Хитлер
България не е първата, нито е единствената страна, която подценява думите на омраза, насочени към цяла група хора. Германия е постъпила така преди много години
Кьонигсберг, Калининград, Крулевиец. Как Полша се бори с Русия в името на паметта
Преди дни правителството във Варшава взе историческо решение - да смени руското име на Калининград с полското му название от времето, когато е бил част от Полското кралство.
Студенти срещу руското влияние. Една забравена 25-годишнина от Априлското въстание
Още през 1901 г. епопеята от 1876 г. попада в сянката на плановете за изграждане на царския паметник, както и на опитите да бъде спечелена Русия за българската балканска политика
Обикновен или виенски? За дългия път на козунака по Дунава
Явно под европейско влияние, идещо най-вече от Румъния и Унгария, още през 70-те години на 19-и век се споменава за наличие на козунаци.
На кого говорят политиците, когато се обръщат към "народа"
Как се е променило значението на думата "народ" през последните няколко века?
Какво прави Борис III за оцеляването и депортацията на евреите
Въпросът се дискутира толкова разпалено, че дебат всъщност няма, а произволните интерпретации са безчет. Ето фактите, хладнокръвно, пише Стефан Дечев.
Заговезни и халвата. Как се развива халваджийството през вековете
На 26 февруари е последният голям празник от зимата – Сирни Заговезни. Едно от ястията, свързани с трапезата на този ден, е халвата
Отмяната на "Луковмарш": Кой е ген. Луков и защо е целият шум
Борбата е за паметта, намираме се в процес на изкристализиране на нова, вече не посткомунистическа, но пост-преход- историческа памет.
Историята на захарта. Сладкарството по света и в България
Преди векове се ползва като лекарство, но модерният свят я познава основно за храна. Някога е белег за богатство и власт, а сега е общодостъпна.
От елитарна до всекидневна храна. Как пуйката стигна до българската кухня
Днес пуйката може да се намери във всеки по-голям хранителен магазин. Но в продължение на векове тя е трудно постижим лукс.
"Изобретена традиция". Как хорото на Йордановден беше обявено за многовековно
"Мъжкото хоро" на Йордановден все повече се схваща като многовековна традиция, но това няма нищо общо с истината. Ето разликата между мита и историята.
Коледа, модерното, свинското и Васильовден
През 19-и век в България модернизацията и идеята за свобода и права вървят ръка за ръка с нови умения за консервиране на свинското месо под формата на "жамбон", "шунка" и "наденица".
Оризът, бившият лукс. Как едно ястие живя 4 века, преди да стане всекидневие
Оризът бавно си проправя път до православното население на Османската империя, а след Освобождението руското окупационно управление дори забранява сеенето му.
Бобът и неговият път до "национално ястие"
Съдържанието на зеленчуков протеин, въглехидрати и известно количество мазнини води до масовото му налагане поради умелото компенсиране чрез него на слабата консумация на месо.
За рибата и Никулден. Дългият път на рибните ястия из българските традиции
Отбелязването на Никулден днес несъмнено се свързва с поднасяне на рибни ястия на трапезата. Консумирането на риба обаче невинаги е било толкова масово застъпено в българската кухня.